По повод годишнината от венчавката на Николай Втори и Александра Фьодоровна
„Любовта, колкото и тихо да ти шепти, напълно неразбираемо говори на твоето сърце; езикът на любовта – това е гласът на небесната светлина; любовта е дълбока, радостна, търпелива и силна. Смъртта не може да унищожи любовта. Мирът на любовта е прекрасен и често по-сладък от думите. Което любовта съедини, нищо не можа да раздели”.
Записано от принцеса Алиса в дневника на бъдещия й съпруг Николай
Те изживели в мир и съгласие почти четвърт век, и този съюз никога не бил помрачен от нито един сериозен спор или кавга. Години след сватбата те продължавали да се обичат като младоженци.
За първи път бъдещият Руски Император Николай Втори и бъдещата Императрица Александра Фьодоровна се срещат през 1884 година на сватбата на техни роднини. Тогава наричали младежите Ники и Алиса, той бил на 16, а тя на 12 години. Принц Николай записал в своя дневник, че е седял до мъничката Алекс, която „ужасно много му харесала”. Ще изминат 32 години и в свое писмо до съпруга си Александра Фьодоровна, спомняйки си миналото, ще напише: „Моето детско сърце вече се беше устремило към теб с дълбока любов”.
Нежното чувство, зародило се при първата им среща, още повече укрепва, когато след пет години Алекс, вече седемнадесет годишно момиче, пристига в Русия, за да погостува на своята сестра Елле – княгиня Елизавета Фьодоровна.
През 1890 година, половин година след първия разговор със своя баща относно женитба с Алекс, престолонаследникът записва в своя дневник:
„21 декември 1890 година... Вече мина половин година, откакто говорих за това с татко в Петерхоф, но нищо не се е променило, нито за лошо, нито за добро... Мечтата ми е някога да се оженя за Алекс Г. Обичам я отдавна, но още по-дълбоко и силно от 1889 година, когато тя прекара шест седмици в Петербург. Дълго се противопоставях на това мое чувство, като се опитвах да се залъжа, че тази моя заветна мечта не може да бъде осъществена... Всичко зависи от Божията Воля, и аз, уповавайки се на Неговото Милосърдие, спокойно и покорно гледам в бъдещето”.
В навечерието преди венчавката Николай Александрович записва в своя дневник: „Все ми се струва, че става въпрос за чужда сватба – много е странно в такива моменти да мислиш за собствената си сватба!”. Но сега в живота му се е появило Слънце – Алекс. Преди венчавката той й изпратил бележка: „Слънчице мое скъпоценно, събудих се с твоето мило име на уста и така дълбоко и горещо се помолих за твоето благополучие, здраве и щастие. Мъничка моя, единствена моя, не е възможно да опиша с думи колко те обичам – аз съм изпълнен с моята любов и тя единствена озарява тези мрачни дни. Бог да те благослови, моя Алекс! Ники”.
Александра записва в дневника на своя съпруг: „Най-сетне сме съединени, свързани завинаги от възела на живота и когато този живот свърши, ние отново ще се срещнем в „другия” свят и ще останем завинаги заедно. Твоя, твоя”. „Никога не съм предполагала, че на света може да има такова щастие, такова единение на две земни същества. Аз те обичам и в тези три думи е целият ми живот!”.
Император Николай Втори Александрович и благоверната княгиня Александра Фьодоровна, станала в този ден Императрица на Русия, се венчават на 27 ноември в Зимния дворец, в църквата „Неръкотворния образ на Спасителя“.
През последния ден от годината, в неговия дневник, двамата записват:
Той: „Едновременно с тази непоносима болка Господ ме награди с щастие, за което не бих могъл дори и да мечтая, давайки ми Алекс”.
Тя: „Последният ден от старата година. Какво щастие е да го изживеем заедно. Любовта ми израсна толкова дълбока, силна и чиста – тя не знае предел. Бог да те благослови и да те пази!”
През 1895 година в царското семейство се ражда първата им дъщеря, Олга. Александра Фьодоровна пише в писмо до своята сестра, принцеса Виктория: „Пише ти една сияеща, щастлива майка. Можеш да си представиш нашето безкрайно щастие сега, когато вече си имаме нашето драгоценно мъниче, и можем да се грижим за него и да му се радваме”.
След Олга се раждат още три дъщери и един син: Татяна – през 1897 г-, Мария – през 1899, Анастасия – през 1901 и Алексей – през 1904 г.
Тяхната любов, зародила се в детството тихо и боязливо, постепенно израснала и укрепнала, превръщайки се от малко стъбълце в силно и могъщо дърво. Изпитанията като ужасни стихии се опитвали да пречупят неговия ствол, но здравите корени, попили всичко най-добро от опита на техните предци, давали жизнена сила и на стеблото, и на клоните, и дървото на тяхната Любов цъфтяло и благоухаело постоянно, давайки най-ценни плодове.
В техните отношения не доминирала плътската страст. Това чувство било много по-значимо, по-високо и мащабно. Това било безгранично чувство, това било взаимно сливане на техните души, самозабравяне, самоотрицание. Николай Александрович и Александра Фьодоровна били надарени с такъв дар.
Из писмо на Александра Фьодоровна: „Плача като голямо дете. Виждам пред себе си твоите тъжни очи, изпълнени с ласкавост. Изпращам ти моите най-горещи пожелания за утрешния ден. За първи път от 21 години няма да прекараме заедно този ден, но колко живо си спомням всичко!...с какво щастие и с каква любов ме дари ти през всичките тези години”.
Из писмо на Николай Александрович: „Най-горещо ти благодаря за цялата ти любов. Само ако знаеше как ме поддържа тя. Наистина не зная как бих издържал всичко това, ако Бог не беше ми дал за жена и приятел теб. Говоря сериозно, понякога ми е трудно да изкажа тази истина. Поради глупава стеснителност ми е по-лесно да изложа всичко на хартия”.
И тези редове са написани от хора, изживели 21 години в брак.
Каквото и да се случвало около тях, каквито и разочарования да изпитвали, Николай Втори и Александра Фьодоровна винаги били уверени в едно: в силата и нерушимостта на техния съюз докато „смъртта ги раздели”. Те дори не можели да си представят как единият от тях би могъл да надживее другия. И Господ ги дарил с горчива, но желана участ – те напуснали земните предели заедно, в един и същ миг.
Източник: от книгата«Покаяние спасёт Россию. О Царской семье»
