За  Император  Николай II

Николай II Александрович Романов е последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия. Той управлява от 1894 до 1917 година и е от династията Романови. Убит е заедно с ця-лото си семейство през юли 1918 година без съд и присъда от болшевиките. Ка-нонизиран е, заедно със семейството си от Руската православна църква през 2000 г. През 2008 година руският върховен съд реабилитира Николай Втори и членовете на неговото семейство като неоправдано репресирани. При управлението на  Нико-лай  II  Русия изживява културен, иконо-мически и военен разцвет.

Прочетете повече...

За  Царското семейство

Императрица Александра Фьодоровна за семейния живот. Духовен дневник за 1917 г.

В редовете на дневника е отразена твърдата решителност на жена, която остро чувства нажежаващото се против нея обществено мнение, а също и заплахата от революция, но заставя себе си да води обичаен начин на живот, и всеки ден да се бори за любовта, състраданието, безкористието. Основното бойно поле, на което тя се е сражавала за своя съпруг и за своя народ...

 

0.0

Прочетете повече...

 

Акценти

Културна програма август 2019 г.

1 - 15 август - Фотоизложба "Техните светли ликове"

1 август - Лекция "Как да съхраним любовта и хармонията. Исторически пример на семейство Романови"

3 август - Прожекция на филма "Оклеветеният цар"

4  - 6 август - Прожекция на епизоди от филма "Отечествената история"

7 август - Лекция "Император Николай II. Пътят на кръста"

 

Семейство Романови

Прочетете повече...

Любов за цял живот

По повод годишнината от венчавката на Николай Втори и Александра Фьодоровна

 

 

„Любовта, колкото и тихо да ти шепти, напълно неразбираемо говори на твоето сърце; езикът на любовта – това е гласът на небесната светлина; любовта е дълбока, радостна, търпелива и силна. Смъртта не може да унищожи любовта. Мирът на любовта е прекрасен и често по-сладък от думите. Което любовта съедини, нищо не можа да раздели”.

Записано от принцеса Алиса в дневника на бъдещия й съпруг Николай

 

Те изживели в мир и съгласие почти четвърт век, и този съюз никога не бил помрачен от нито един сериозен спор или кавга. Години след сватбата те продължавали да се обичат като младоженци.

 

C:\Users\Iva\Desktop\2.png

 

За първи път бъдещият Руски Император Николай Втори и бъдещата Императрица Александра Фьодоровна се срещат през 1884 година на сватбата на техни роднини. Тогава наричали младежите Ники и Алиса, той бил на 16, а тя на 12 години. Принц Николай записал в своя дневник, че е седял до мъничката Алекс, която „ужасно много му харесала”.  Ще изминат 32 години и в свое писмо до съпруга си Александра Фьодоровна, спомняйки си миналото, ще напише: „Моето детско сърце вече се беше устремило към теб с дълбока любов”.

 

C:\Users\Iva\Desktop\4.png

 

 

Нежното чувство, зародило се при първата им среща, още повече укрепва, когато след пет години Алекс,  вече седемнадесет годишно момиче, пристига в Русия, за да погостува на своята сестра Елле – княгиня Елизавета Фьодоровна.

През 1890 година, половин година след първия разговор със своя баща относно женитба с Алекс, престолонаследникът записва в своя дневник:

„21 декември 1890 година... Вече мина половин година, откакто говорих за това с татко в Петерхоф, но нищо не се е променило, нито за лошо,  нито за добро... Мечтата ми е някога да се оженя за Алекс Г. Обичам я отдавна, но още по-дълбоко и силно от 1889 година, когато тя прекара шест седмици в Петербург. Дълго се противопоставях на това мое чувство, като се опитвах да се залъжа, че тази моя заветна мечта не може да бъде осъществена... Всичко зависи от Божията Воля, и аз, уповавайки се на Неговото Милосърдие, спокойно и покорно гледам в бъдещето”.

 

C:\Users\Iva\Desktop\5.jpg

 

В навечерието преди венчавката Николай Александрович записва в своя дневник: „Все ми се струва, че става въпрос за чужда сватба – много е странно в такива моменти да мислиш за собствената си сватба!”. Но сега в живота му се е появило Слънце – Алекс. Преди венчавката той й изпратил бележка: „Слънчице мое скъпоценно, събудих се с твоето мило име на уста и така дълбоко и горещо се помолих за твоето благополучие, здраве  и щастие. Мъничка моя, единствена моя, не е възможно да опиша с думи колко те обичам – аз съм изпълнен с моята любов и тя единствена озарява тези мрачни дни. Бог да те благослови, моя Алекс! Ники”.

Александра записва в дневника на своя съпруг: „Най-сетне сме съединени,  свързани завинаги от възела на живота и когато този живот свърши, ние отново ще се срещнем в „другия” свят и ще останем завинаги заедно. Твоя, твоя”. „Никога не съм предполагала, че на света може да има такова щастие, такова единение на две земни същества. Аз те обичам и в тези три думи е целият ми живот!”.

 

C:\Users\Iva\Desktop\6.jpg

 

Император Николай Втори Александрович и благоверната княгиня Александра Фьодоровна, станала в този ден Императрица на Русия, се венчават на 27 ноември в Зимния дворец, в църквата „Неръкотворния образ на Спасителя“.

През последния ден от годината, в неговия дневник, двамата записват:

Той: „Едновременно с тази непоносима болка Господ ме награди с щастие, за което не бих могъл дори и да мечтая, давайки ми Алекс”.

Тя: „Последният ден от старата година. Какво щастие е да го изживеем заедно. Любовта ми израсна толкова дълбока, силна и чиста – тя не знае предел.  Бог да те благослови и да те пази!”

 

C:\Users\Iva\Desktop\7.jpg

 

През 1895  година в царското семейство се ражда първата им дъщеря, Олга. Александра Фьодоровна пише в писмо до своята сестра, принцеса Виктория: „Пише ти една сияеща, щастлива майка. Можеш да си представиш нашето безкрайно щастие сега, когато вече си имаме нашето драгоценно мъниче,  и можем да се грижим за него и да му се радваме”.

След Олга се раждат още три дъщери и един син: Татяна – през 1897 г-, Мария – през 1899, Анастасия – през 1901 и Алексей – през 1904 г.

Тяхната любов, зародила се в детството тихо и боязливо, постепенно израснала и укрепнала, превръщайки се от малко стъбълце в силно и могъщо дърво. Изпитанията като ужасни стихии се опитвали да пречупят неговия ствол, но здравите корени, попили всичко най-добро от опита на техните предци, давали жизнена сила и на стеблото, и на клоните, и дървото на тяхната Любов цъфтяло и благоухаело постоянно, давайки най-ценни плодове.

В техните отношения не доминирала плътската страст. Това чувство било много по-значимо, по-високо и мащабно. Това било безгранично чувство,  това било взаимно сливане на техните души, самозабравяне, самоотрицание. Николай Александрович и Александра Фьодоровна били надарени с такъв дар.

Из писмо на Александра Фьодоровна: „Плача като голямо дете. Виждам пред себе си твоите тъжни очи, изпълнени с ласкавост. Изпращам ти моите най-горещи пожелания за утрешния ден. За първи път от 21 години няма да прекараме заедно този ден, но колко живо си спомням всичко!...с какво щастие и с каква любов ме дари ти през всичките тези години”.

Из писмо на Николай Александрович: „Най-горещо ти благодаря за цялата ти любов. Само ако знаеше как ме поддържа тя. Наистина не зная как бих издържал всичко това, ако Бог не беше ми дал за жена и приятел теб. Говоря сериозно, понякога ми е трудно да изкажа тази истина. Поради глупава стеснителност ми е по-лесно да изложа всичко на хартия”.

И тези редове са написани от хора, изживели 21 години в брак.

 

 

Каквото и да се случвало около тях, каквито и разочарования да изпитвали, Николай Втори и Александра Фьодоровна винаги били уверени в едно:  в силата и нерушимостта на техния съюз докато „смъртта ги раздели”. Те дори не можели да си представят как единият от тях би могъл да надживее другия. И Господ ги дарил с горчива, но желана участ – те напуснали земните предели заедно, в един и същ миг.

 

Източник: от книгата «Покаяние спасёт Россию. О Царской семье»