Уинстън Чърчил за Николай II
В първия том на книгата "Световната криза 1916 - 1918" британският политик дава обективна оценка на царския строй, състоянието на руската армия и Императора като главнокомандващ войските. Бидейки в действителност враг на Русия, Чърчил се застъпва за Николай II тогава, когато съветските идеолози обвиняват последния руски цар, че е загубил в Първата световна война.
"Към никоя друга страна съдбата не е била така жестока, както към Русия. Нейният кораб тръгна към дъното, когато пристанището се виждаше. Тя вече беше преминала през бурята, когато всичко се срина. Всички жертви вече бяха принесени, цялата работа - свършена. Отчаянието и предателството завладяха властта, когато задачата беше вече изпълнена. Дошъл бе краят на дългите отстъпления; гладът за снаряди бе победен; въоръжението постъпваше като пълноводна река; по-силна, по-многочислена, по-добре снабдена, армията контролираше огромен фронт; сборните пунктове в тила бяха препълнени с хора... Не предстояха повече никакви трудности: да останат на позиции, мощно да изтласкат широко разгърналите се немски войски; без да проявяват особена активност, да удържат отслабения противник на фронтовата линия; с други думи - да се държат. Това е всичко, което отделяше Русия от плодовете на общата победа...
През март Царят беше на престола, Руската империя и руската армия се държаха, фронтът беше обезпечен и победата безспорна.
Повърхностната мода на нашето време определя царизма като сляпа, прогнила, неспособна за нищо тирания. Обаче анализът на тридесетте месеца война с Германия и Австрия трябва да поправи тези повърхностни представи. Можем да измерим силата на Руската империя по ударите, които тя понесе, по бедствията, които превъзмогна, по неизчерпаемите сили, които тя разви и по възстановяването, на което тя се оказа способна.
При управлението на държавите, когато се творят великите събития, вождът на нацията, който и да е той, бива осъждан за неудачите и възхваляван за успехите. Без значение кой е изпълнявал редовата работа и кой е чертал плановете на борбата; порицанието или славата за резултата е понасял онзи, на чийто плещи е тежала върховната отговорност. Защо Николай II да бъде лишен от това сурово изпитание? Бремето на окончателните решения е тегнело върху него. На върха, където събитията надхвърлят човешкото разбиране, където всичко е непонятно, се е налагало Той да дава отговорите. Той е бил стрелката на компаса.
Да се воюва или да не се воюва? Да се настъпва или да се отстъпва? Надясно ли да се върви или наляво? Да се даде съгласие за демократизация или да се държи твърд курс? Да се оттегли или да устоява? Ето това са битките на Николай II. Защо за това да не му се отдаде дължимата почест? Самоотверженият порив на руските армии, който спаси Париж през 1914 г.; преодоляването на мъчителното отстъпление без снаряди; бавното възстановяване на силите; победите на ген. Брусилов; Участието на Русия в кампанията от 1917 г., непобедима, по-силна от всякога; нима Той няма заслуга за всичко това? Независимо от грешките, големи и страшни, общественият строй, който Той олицетворяваше и оглавяваше, строят, на който Той вдъхваше жизнеспособност със Своите лични качества – този строй спечели войната за Русия в дадения момент.
Ето, Него сега ще го сразят. Намесва се тъмна ръка, изначално облечена в безумие. Царят слиза от сцената. Обричат Него и всички, които Го обичат на страдания и смърт. Усилията Му се омаловажават; действията Му се осъждат; опорочават паметта Му... Спрете се и кажете: а кой друг беше пригоден? Не липсваха хора талантливи и смели, честолюбиви и горди духом, храбри и властни. Но никой не съумя да отговори на няколкото прости въпроса, от които зависеше живота и славата на Русия. Държейки вече победата в ръцете си, тя рухна на земята, жива погребана, погълната от червеите като древния Ирод.
