Възкачване на престола
Николай II се възкачил на престола по-рано от очакваното, в резултат на преждевременната смърт на баща му.
Николай, Императорът бил малко познат в Русия по време на неговото възкачване на трона. Разбира се, всички знаели, че е на 26 години, че по своя ръст и телосложение той по-скоро приличал на своята майка, императрица Мария Фьодоровна; че има ранг на полковник от руската армия; че е направил необичайно, за това време, пътешествие из Азия и над него било извършено покушение от азиатски фанатик в Япония. Знаели също така, че е ангажиран с принцеса Алиса Хесенска, внучка на кралица Виктория, че неговата годеница пристигнала в Ливадия точно преди смъртта на император Александър III. Но обликът на новия монарх оставал неясен за обществото.
Общуването с младия цар за мнозина се оказало неочаквано откровение. Николай II успял достатъчно бързо да се възстанови от първоначалната загуба и започнал да провежда самостоятелна политика. С това той провокирал недоволство в част от обкръжението си, което разчитало, че ще оказва влияние на младия управник.
Основа на държавната политика на Николай II станало продължението на стремежа на неговия баща да „даде на Русия повече вътрешно единство, чрез утвърждаване на руските черти на страната“.
В своето първо обръщение към народа Николай Александрович възвестил, че „отсега нататък Той, проникнат от заветите на своя починал родител, дава свещен обет пред лицето на Всевишния винаги да следва една цел –постигане на мирен просперитет, могъщество и слава на скъпата Русия и осигуряване на щастие за всички свои верноподаници“. В обръщението си към чуждите държави Николай ІІ заявил, че „ще посвети всички свои усилия за развитието на вътрешното благосъстояние на Русия и неотклонно ще следва една напълно мирна, твърда и ясна политика, която силно ще съдейства за всеобщото успокоение, като Русия ще продължи, както и преди, да зачита правата и законния ред, като най-добрия залог за безопасността на държавата“.
Царуването на Николай II се явява продължение на това, което още през 1765 г. фелдмаршал Минич твърдял: „Руската държава има предимството пред всички останали, че се управлява от самия Бог. В противен случай е невъзможно да се обясни как тя съществува“.
Тълкувайки руската вътрешна политика за чуждестранното обществено мнение, публицистът А. А. Башмаков писал през 1895 г. във влиятелното френско списание Revue politique et parlamentaire: „Този строй съдържа идеал... Този идеал, въпреки многото противоречия и безбройни недостатъци, е идеята за силен неограничен Цар, справедлив като Бог, достъпен за всеки, непринадлежащ към нито една партия, обуздаващ апетитите на силните, висш източник на власт, който съди и наказва, и изцелява останалата несправедливост“.
Източник: от книгата "Император Николай II. Пътят на кръста"
