За очернянето на образа на Григорий Распутин
са работили негови двойници
Публикуваме предисловието към книгата „Григорий Распутин Новый. Житие опытного странника. Мои мысли и размышления“, издадена през 2002 г. от издателство „Лествица“.
В руската история Г.Е. Распутин е една от най-оклеветените личности. В официалното описание на неговия живот няма нито едно реално събитие.
Григорий Ефимович Распутин (09/22.01.1869 – 17/30.12.1916) е роден в село Покровское, Тюменска област. В селското семейство от девет родени деца остават той и сестра му Феодосия, която по-късно се омъжва и отива да живее в друго село. Фамилията „Распутин“ произхожда от думата „распутье“, която означава разклоняване на пътя, кръстовище.
Божиите дарове прозорливост и лечителство се проявяват още в детските му години. Той знаел кой от съселяните му скоро ще се спомине, кой какво е откраднал. Както си седял до печката, можел да каже: „При нас идва непознат човек“. И действително, скоро човекът почуквал на вратата. Веднъж баща му казал, че конят им си е разтегнал сухожилие. Той отишъл при коня, помолил се и му казал: „Сега ще ти стане по-леко“. Конят се оправил. От този ден той станал нещо като селски ветеринар. След това, започнал да изцелява и хората.
Распутин се запознава с бъдещата си жена Параскева Фьодоровна Дубровина по време на едно поклонение в Абалакския манастир, когато е на 18 години. От брака им се раждат 7 деца, от които оживяват три.
Много хора в царска Русия живеели според православните традиции на „Светата Рус“ – предимно през пролетта (по време на Великите пости) или през есента (след прибиране на реколтата) хората обикаляли светите обители. Обикновените хора от народа обикаляли светите места предимно пешком. Хранели се и нощували при приютили ги хора, които с готовност изпълнявали това богоугодно дело. Така правел и Распутин. Обиколил близките Тюменски и Абалакски манастири, Верхотурския манастир „Св. Николай“, отшелническите обители Седьмиозерская и Оптиная, Почаевската лавра. Нееднократно посетил като богомолец Киевско-Печьорската лавра в Киев. По-късно отишъл в Новия Атон, в Йерусалим. Винаги, до самата си смърт, вършел сам селската работа (сеитба, почистване), без да наема помощници.
Късно през есента на 1904 г. отива в Петербург при ректора на Петербургската духовна академия епископ Сергий Страгородски (бъдещия патриарх) с препоръчително писмо от викария на Казанската епархия Хрисанф (Щетковский), който го запознава с някои личности от петербургското общество. Распутин търсел средства за построяване на нова църква в село Покровское, и в крайна сметка парите за строителството дал самият цар.
Ходил и в Кронщад при отец Йоан, когото по негово време също така наричали сектант, развратник, користолюбец заради общуването му с цар Александър III. Приел причастие от ръцете на отец Йоан. По спомени на дъщерята на Распутин Матрьона, отец Йоан излязъл от олтара и попитал: „Кой тук така пламенно се моли?“, приближил се до коленичия Распутин, повдигнал го и след това го поканил при себе си. По време на беседата казал: „Ще бъде според името ти“ (името „Григорий“ означава “бодърстващ“).
„След вечните интриги и злия светски живот“, а също и в онова смутно време, когато монархистите на високи постове бивали убивани от бомбени взривове и с огнестрелно оръжие,за мнозина представители на светското общество беседите с него служели като утешение. Образованите хора и свещениците го смятали за интересен. Макар че Григорий бил малограмотен, той знаел наизуст Светото Писание и умеел да го тълкува. Тоболският епископ Алексий (Молчанов) смятал Распутин за „православен християнин, човек много умен, духовно настроен, търсещ Христовата правда, способен да даде добър съвет на онзи, който се нуждае“.
Не отказвал на нуждаещия се. Давал парите от благодарните дарители на малоимотните, утешавал със съвети и разяснения онези, които идвали при него да споделят грижите си. Когато живеел в Петроград, всекидневно в квартирата му имало около сто посетители.
Така постъпвал и в родното си село Покровское. По спомени от 90-те гг. на старите хора от селото той помагал да се набави облекло на децата за училище, да се уреди сватбата на нечий син, на някой да се купи кон и др.
Освен случаите на спиране на кръвотеченията на болния от хемофилия наследник (в т.ч., когато наследникът бил в Полша, а Распутин в с. Покровское и му изпратили телеграма), известни са случаи, когато по молитви на Распутин Господ лекувал и облекчавал страданията на О.В. Лахтина (от неврастения на червата), сина на А.С. Симанович (от хорея), А.А. Вирубова (натрошени кости при влакова катастрофа), на дъщерята на П.А. Столипин (откъснат крак при взрив на бомба, хвърлена от терористи във вилата му).
Распутин бил противник на войната, говорел, че тя е гибел за Русия, но ако ще се воюва, то трябва да е до победен край. Одобрил, когато царят въвел сухия режим през 1914 г., и когато през 1915 г. сменил Главнокомандващия, великия княз Николай Николаевич, довел армията до отстъпление. По негов съвет, в годините на войната императрицата с големите дъщери завършили курсове и работели като милосърдни сестри, а по-младите изкърпвали дрехите на войниците и подготвяли бинтове и марли в болницата в Царское село (единствен случай в историята).
Можел да се откаже от среща с някой княз или граф и да отиде пешком до края на града, за да се срещне с някой занаятчия или обикновен селянин. Князете и графовете, по правило, не прощавали на „обикновения мужик“ такава независимост. Източникът на злословието било в двореца на чичото на Николай II, великия княз Николай Николаевич. То идвало от неговата жена Стана Николаевна и сестра й Милица. Именно чрез тези сестри през ноември 1905 г. Григорий Распутин за първи път се запознава с царската двойка. Но след неразбирателство между царицата и сестрите и след неуспешния опит на Николай Николаевич да използва Распутин за да влия на царя, през 1907 г. това семейство и обкръжението им стават недружелюбни към царското семейство, и особено към приятеля им Распутин. Много хора от светските кръгове негодували срещу царското семейство затова, че са допуснали близост с обикновен селянин, а не с именити хора или роднини.
През 1910 г. към кампанията по оклеветяването на Распутин и за отслабване на престола и на цялата руска държава, се включват и някои вестници, на които хората вярвали също така, както и ние днес вярваме на средствата за масова информация. Провинциалните вестници често взаимствали статии от столичните издания.
През 1912 г. йеромонах Илиодор (Труфанов), който познава Распутин, се отрича от Христа (изпраща в синода писмено отричане), извинява се пред евреите и започва да пише една клеветническа за Распутин и царското семейство книга „Светият дявол“, отделни откъси от която се печатат още в императорска Русия, а цялата книга е издадена в Русия след февруарската революция.
През 1914 г. еснафката Хиония Гусева извършва покушение срещу Распутин в село Покровское (нанася му удар с нож в корема). Когато полицията научава, че тя е последователка на Илиодор-Труфанов, последният, за да избегне отговорността, избягва зад граница. За разлика от нас, враговете на нашата Родина прекрасно знаят кой е с тях, и кой е против тях, и завърналият се вече в съветска Русия Илиодор-Труфанов по препоръка на Ф.Е. Дзержински е назначен в Извънредната комисия за специални дела.
За създаването на образ на Распутин като пияница, сектант и развратник работили негови двойници.
На среща на двойника с негови поклоннички канели авторитетни журналисти и писатели, за да пишат те след това и да разказват на познатите си за поведението на Распутин (по спомени на писателката Н.А. Тефи). За съществуването на двойник свидетелства и атаманът от войската на донския граф Д.М. Граббе, който разказва как скоро след убийството на Распутин бил поканен на закуска у известния княз Андронников, който уж уреждал нещата на Распутин. Влизайки в трапезарията, Граббе бил поразен, когато вижда в съседната стая Распутин. Недалеч от масата стоял човек, приличащ си с Распутин като две капки вода. Андронников гледал с любопитство своя гост. Граббе се направил, че съвсем не е учуден. Човекът постоял, постоял, излязъл от стаята и повече не се появил.
Също така активно действал и генерал В.Ф. Джунковский – заместник министър в Министерството на вътрешните работи и началник на жандармерийския корпус, докато бил на този пост. Под негово ръководство през 1915 г. било изфабрикувано дело за разюздано поведение на Распутин в московския ресторант „Яр“, без да има свидетелско показание на реално лице, което е широко разгласено в пресата, а дневниците за наблюдение на Распутин, водени уж за опазване на живота му, след покушението над него, били подложени на литературна обработка.
С двойник работел и собственикът на петербургския ресторант „Вилла Родэ“ А.С. Роде. Във вестниците редовно се печатали статии за сбивания на Распутин в този ресторант.
След болшевишката революция княз Андронников и генерал Джунковский били приети и работели в органите на Всеруската извънредна комисия (ВЧК), а търговецът А.С. Роде бил назначен за директор на Дома на учените в Петроград.
Из светските салони се разнасяли подправени писма на императрицата и дъщерите й до Распутин, уж подарени от Распутин на Илиодор-Труфанов по време на общуването им, в които се говорело за блудната връзка между тях. На фронта се разпространявали слухове, че императрицата (по произход германка) заедно с Распутин предали Русия на Германия, уж възползвайки се от слабостта на царя поради любовта му към алкохола. На Распутин се приписвало влияние върху държавните дела, всички непопулярни уволнения и назначения, неудобните за обществото действия на властта. Парламентарните дейци от Думата, бъдещите участници във февруарските събития, се изказвали от трибуната срещу Распутин.
При свещеника на царското семейство архимандрит Теофан (Быстров) на изповед отишла жена, която разказала за неподобаващо поведение на Распутин към нея, и той, без да допуска мисълта, че на изповед човек може да лъже, и нарушавайки тайната на изповедта, разказал за това на императрицата и на познати от църковната йерархия.
Распутин говорел за висшата християнска добродетел – любовта, която дори не всички християни разбират, да не говорим за хората от светското общество, и тя била удобно превърната в плътска „любов“, разбираема за всички. По същия начин смирението било превърнато в безразсъдно подчинение.
Трябва да се каже, че на нападки и осмиване били подлагани всички близки на царското семейство, царските министри, изобщо монархистите. Както казвал царският лекар Е.С. Боткин: „Ако го нямаше Распутин, противниците на Царското семейство и онези, които подготвиха революцията щяха да го създадат със своите разговори от Вирубова, ако я нямаше Вирубова – от мене, от когото поискате“.
Много хора, включително онези, които по-късно пишат своите мемоари в емиграция, без да са познавали лично Распутин, си съставяли мнение за него по слуховете, разпространявани в техния кръг. Самият цар не веднъж уреждал тайни проверки на „факти“, но те не се потвърждавали.
Като повярвал в клеветите за царското семейство и приятеля им Распутин, руският народ приел спокойно февруарската революция, свалянето на царя и дори убийството на царското семейство.
Распутин казвал на близките си, че няма да доживее до 1917 г. и ще умре в страшни мъчения. Преди да тръгне с Ф.Ф. Юсупов към неговия дом, той изгорил всички писма и облякъл нова риза. Убивали го мъченически: биели го с камшик, избили очите му, изстръгвали киручи коса, нанесли му рана с нож под ребрата вляво (както на Христос). След това го хвърлили жив в дупка в леда на реката (при изваждането му оттам било установено, че белите му дробове са пълни с вода).
Всичко това е доказано от следствието, въпреки официалната версия - разстрел, за която разказвали тези, които се признали за убийци (но от техните показания станало ясно, че не знаят каква била ризата на Распутин, т.е., не са го виждали без горна дреха). Намерили го под леда недалече от дупката. Пръстите на дясната му ръка, освободила се от въжето, били събрани в кръстно знамение като символ на победата над смъртта.
Веднага след „отричането“ на царя от престола, по заповед на А.Ф. Керенски, тялото на Распутин било откопано и изгорено в покрайнините на Петроград, делото по убийството му приключено, била освободена Хиония Гусева (през 1919 г. тя, пак с нож, ще посегне на живота на патриарх Тихон), бил арестуван духовният баща на Распутин о. Макарий (Поликарпов) Верхотурский. Революционният синод изпратил в пенсия всички йерарси-монархисти, включително епископ Исидор (Колоколов), извършил опелото на Распутин. След болшевишката революция дъщерята на Распутин Матрьона емигрира със съпруга си, втората му дъщеря умира от тиф, жена му и синът му са изселени като специални преселници, където загинали. Църквата и домът на Распутин в с. Покровское били разрушени. Главната причина за изгарянето на телата на царското семейство и на Распутин е да се скрие начина на извършване на убийството (който наистина е разстрелян, не бивал изгарян).
Във филмите и в книгите е създаден образ на огромен, висок и страшен селянин. В действителност Распутин бил човек с крехко здраве, физически не много силен, не висок на ръст (както се вижда от фотографията, а известно е, че императрицата е имала среден ръст).
Всички филми, цялата чуждестранна и родна литература (с изключение на книгите: И.В. Евсин „Оклеветанный старец“, Т.Л. Миронова „Из-под лжи“, О.А. Платонов „Жизнь за царя“ и документалният филм „Мученик за Христа и за Царя Григорий Новый на режисьора В. Рижко, а също и едноименната книга на схимонахинята Николая (Гроян), и В.Л. Смирнов „Неизвестное о Распутине“), подправените дневници на приятелката на царицата А.А. Вирубова, на самия Распутин и спомените на неговата дъщеря Матрьона, на уж неговия секретар А.С. Симанович, наименованията на ресторанти, алкохолни и тютюневи изделия – всичко е насочено към оклеветяване на Распутин и преследва 3 цели:
1) Дискредитиране на монархията. Като я наричат империализъм, царизъм, царски режим, ни внушават, че самият цар със своята жена и с приятеля си Распутин е станал причина за рухването на самодържавието, революцията и последвалите беди в Русия.
2) Дискредитиране на православната вяра. „Царското семейство и Распутин са били православни, а ето какво са вършили“.
3) Дискредитиране на руския народ. Тъй като Распутин е представител на обикновения народ, да се създаде представа за народа като източник на всичко скверно и нечисто, а не като източник на богоугоден живот и вярност към царя.
Очернянето на Распутин се извършва постоянно (излизат нови книги, филми), за да се възпита във всички поколения руснаци(а и в целия свят) трайно отхвърляне и следователно невъзможност за връщане към християнската държавност – към православната вяра, монархията и народността.
Напротив, в царска Русия морално се разпадало светското общество, стоящо между царя и народа. То презирало обикновените хора, за сметка на които живеело, смятало монархията за пречка на прогреса по западен образец, а пренебрежително-насмешливото отношение към православието се приемало за признак на добър тон (мнозина се занимавали с окултизъм). В последното си писмо Распутин пише, че след 25 години в Русия няма да останат дворяни.
Мнозина се позовават на отрицателното отношение към Распутин на сега канонизираните светци, но никой не говори за промененото им в последствие мнение. След болшевишката революция епископ Гермоген (Долганов) (съкилийник на когото бил на времето Илиодор-Труфанов) изпратил на царското семейство в гр. Тоболск писмо с извинение за своите изказвания, отслужил панихида в памет на Распутин, за което бил удавен в р. Тура, срещу с. Покровское. Сестрата на царицата, Елизавета Фьодоровна, изпратила на царското семейство в гр. Екатеринбург мънично копие на новооткритата икона на Божията Майка „Державная“ и писмо за прошка затова, че ги е осъдила, защото повярвала на клеветата за Распутин.
Истината е една и тя е у Бога. Господ не дава Своите дарове на обикновените грешни хора, да не говорим за явните грешници. Изображенията на обикновените хора не мироточат, а само изображенията на праведниците, и в това явление няма изключения (както мироточи иконата на Распутин, изографисана от тоболските православни вярващи, преди да дочакат неговата канонизация).
Ако прочетете произведенията на Распутин „Житие опытного странника“ и „Мои мысли и размышления“, може сами да се убедите, че той е дълбоко вярващ православен християнин.
Господ ще пита всеки човек дали е спазвал Неговата заповед „Не съди“, още повече в случай, че осъжданият е бил невинен. Вината на човека е по-голяма, когато говори публично и съблазнява към този грях други хора.
Онези, които смятат, че Распутин е спирал кръвотечението на наследника с магьосничество, хулят Светия Дух, т.к. не са съгласни с решението на православната църква за канонизацията на царското семейство. Тъй като според каноните на православната църква за контактуване с магьосници се полага отлъчване от църквата, а не канонизация. А, както е известно, хулата към Светия Дух не се прощава нито в този, нито бъдещия век.
